THIS IS SPARTA…
Определението „лаконично“ е свързано със спартанците.
Защото са живели в областта Лакония.
И защото не са си губели времето с дълги празни разговори.
Говорели са кратко, ясно и по същество.
Лаконично.
Ето малко примери:
Когато попитали спартанският цар Паусаний какво трябва да направят, за да победят траките, той отговорил:
„Трябва да изберем най-добрият от нас за водач“.
А когато попитали Ликург (древният мъдрец, който получил задача от бог Аполон, чрез Делфийският Оракул, да създаде обществени закони, които да предпазят подрастващото поколение от деградация… след което той предложил „спартанските закони“ на Спарта и тя станала това, с което е известна и до днес)… та когато някакъв препоръчал на Ликург да въведе демокрацията в Спарта, той му отговорил:
„Ти първо въведи тази форма на управление в собственото си семейство“.
На въпроса „Какво добро са донесли законите на Ликург на Спарта?“, спартанският цар Агезилай Велики отговорил:
„Презрение към удоволствието“.
Агезилай твърдял, че:
„На един управник подобава да превъзхожда обикновените хора не по слабост и изтънченост, а по смелост и доблест“.
Агезилай Велики казвал:
„Смелостта не струва нищо без справедливостта. А ако всички хора бяха справедливи, нямаше да има нужда от смелостта“.
А на въпроса „Защо според спартанските закони е позорно да изгубиш щита си, а не бронята и шлема?“, спартанският цар Демарат отвърнал:
„Защото шлемът и бронята ти служат за личната ти безопасност, а щитът ти е част от общата защита и сила на цялата армия“.
Демарат казвал:
„Злините идват не от тези, които говорят със злоба, а от тези, които те ласкаят“.
Демарат:
„Какви беди могат да ни стреснат? Нас, които презираме смъртта…“
А на въпроса „Защо никой не може да променя законите на Спарта?“, спартанският цар Паусаний отвърнал:
„Защото хората трябва да се водят по законите, а не – законите по хората“.
Спартанските закони са били спазвани най-строго именно от управляващият елит. На практика, животът на този елит (в съответствие със Законите) е бил доста по-суров, отколкото на останалите, по-нисши съсловия.
За един спартанец – бил той цар или не – е било абсурд да наруши приетите в Спарта древни закони.
И е било въпрос на воинска чест да ги спазва, дори и с цената на живота си.
Между другото, по онова време и по тези географски ширини, древна Спарта е била единственото място, в което жените са имали същият (дори и по-висок) социален статус, като мъжете. И са минавали съответното обучение.
За да могат „да раждат спартанци“.
Поколение, което да може да живее по спартанските закони.
Поколение, което да не се изражда, а да съхранява силата на духа си.
И в края… който,всъщност е ново начало… ще завърша с още два цитата от спартанският цар Агезилай Велики:
„Не разбирате ли, че по време на война се нуждаем не от онези, които бягат бързо, а от тези, които устояват на позициите си“.
„ГРАДОВЕТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ УКРЕПВАНИ НЕ С КАМЪНИ И ГРЕДИ, А СЪС СМЕЛОСТТА НА СВОИТЕ ЖИТЕЛИ“.
Спарта е единственият град, който не е имал крепостни стени.
Защото в него са живеели спартанци.
Лаконично.
🙂
